Бюджетният излишък - начин на употреба

Законът за бюджет 2008 г. повелява част от излишъка - поне 3% от брутния вътрешен продукт на страната, да се отдели и да се складира във фискалния резерв. Това са почти 2 милиарда лева.

Тези средства не са паднали от небето, а са всъщност спестени, по-точно непохарчени пари за общо-държавни разходи, било то за социални разходи или инфраструктурни проекти.

Въпросът обаче е, не как точно и по какъв начин е реализиран бюджетният излишък, който в прочем се оказва над 4 милиарда, а за какво и как ще се харчи.

Красотата на бюджетният излишък е в това, че той се харчи БЕЗКОНТРОЛНО!!! И само и единствено по субективната преценка на кабинета - разбирай Станишев, Доган, Симеон. Тези тримата обаче, се държат като банкови обирджии - паднаха ни едни пари, хайде сега да ги делим. Но за да има все пак някакво алиби, харчовете ще ги правим под формата на сациални придобивки - ще пращаме пенсионери в 4 звездни хотели със СПА процедури, ще даваме някакви 100 лева за коледа и т.н. Не ми се занимава с темата, кои точно пенсионери ще ходят на почивка - достатъчно е само да се видят критериите за подбор - Да членува в пенсионерска организация и да си е плащал редовно членският внос....

Това държане подхожда на политици, които виждат края на мандата си и "усвояват" средства като за последно. А има много по-разумен начин за употреба на тези пари - влагане в ценни книжа, дългови инструменти, инвестиционни фондове, банкови депозити ако щете и още безброй възможности за инвестиране по начин такъв, че тези 4 милиарда да нарастнат за една година поне с половин милиард, при това без рисково, без усилие, само с едно решение и един подпис.

И ако другите членове на кабинета не са на ясно, то моя дълбоко уважаван някога колега Орешарски, знае какво може да се направи. Знае разбира се и Милен Велчев - изпечен финансов играч, който превъртя външният дълг от долари в евро в най-неподходящият момент и нанесе огромни щети на България. Щети за които никой никога няма да му потърси отговорност, защото всички се облажиха от тази операция.

И тук въпросът е, като знаят, защо не го направят. Ми защото не им изнася. Защото тук няма нито лична, нито партийна далавера. Защото печалбата от една такава инвестиция ще дойде след една година. Тогава, когато тях няма да ги има...